Излез!

          Намести се удобно в мен преди известно време. Едно такова мрачно и вкиснато, все недоволно. Утеха ли търсеше, или какво, не знам. Усещах, че нещо не е наред, а и ме глождеше, че и мен ще повреди. Черно, ужасно, не ме оставя една работа да свърша. Все по мен се тътри и ми мрънка, че студено му било, мързяло го, гладно било. Все мрънка и все роптае. Недоволно. Рошаво. Недоспало. Ужасно е, казвам ти. Хванах го аз една неделя и му се карам, викам му:

– Вземи свърши някоя полезна работа. Изчисти, научи си, изкъпи се.

То кърши ръце, мотае се, ръмжи ми, не ще. И все се оправдава, че по-късно всичко щяло да свърши.

Ядосах се, та опитах друго и му заповядах:

– Вън тогава да си играеш с другите деца!

Смути се такова, тъжно му стана, че и това не ще. Насмалко да го съжаля и да го погаля по смотаната апатична главица. Но не би. Запратих го в ъгъла – да циври там, гатанки да си задава и по цял ден да умува над тях. Мързеливо, асоциално, да ти стане гадно да общуваш с него.

И тогава намислих тайна схема. Реших, че е наложително да го прогоня от себе си (че как така ще ми разваля дисциплината!) и започнах да кроя планове. Но как да ги изпълня точно? Да го заведа в гората и да го оставя там ли? Не, то ще се върне при мен, гадината гадна, да ми трови живота. Да го приспя? Не, не, все ще се събуди. И тогава сметнах за по-мъдро да подходя благородно: отсъдих, че най-добре ще да е да го излекувам. Билки-милки, отвари и магии.

Казах му:

– Мила моя болест, ще те излекувам.

И започнахме да си говорим. То – нещастно, аз – злочеста. Обсъждахме проблемите му и от дума на дума стигнахме до извода, че то проблеми няма, проблемът с него е мой, и няма какво да търси при мен. Оправих му дрешките, сгънах ги внимателно, побутнах го и най-нежно заповедно го подканих:

– Излез.

А то въздъхна, измърмори нещо под носа си и почти разкаяно, че толкоз време ми е жужало на главата, прекрачи прага на съзнанието ми. Понякога се случва да го засека да е на почивка у някой познат и ми става смешновато-тъжно, понеже не знам как се справя и дали много му се карат. Но ако се случи да ви навести, не го гълчете много, то от дума разбира и кажеш ли му „Излез”, вече си е тръгнало.

 

                                                                                 Яна Николова, 10

Advertisements