• ABOUT
  • TEAM
    • Team 2017-2018
    • TEAM 2015-2016
    • history
  • THE NEW ISSUE
  • COMPETITIONS
  • AWARDS
    • literary awards
    • cover design awards
    • translation awards
  • EVENTS
  • ARCHIVE
    • archive 2016
    • archive 2015
    • archive 2014
    • archive 2013
    • archive 2012
    • archive 2011
    • archive 2010
    • archive 2009
  • SELECTED TEXTS
    • Дена Попова
    • Надежда Тричкова, Не се ли умори (2012)
    • Зара Ранчева, Нежна е нощта (2012)
    • Яна Николова, Излез! (2012)
    • Сияна Иванова, Свободно падане (2012)
  • GALLERY
    • ART FEST 2014
    • Award Ceremony (winter 2012)
    • Poetiki Festival (2012)
    • ART FEST 2011
  • THE FORMER FOUNTAINEERS TODAY
  • CONTACTS

Journal of Literature and Culture of the ACS

Journal of Literature and Culture of the ACS

Category Archives: selected texts

Стара двойка

26 Wednesday Nov 2014

Posted by acsthefountain in Дена Попова

≈ Leave a comment

Tags

Dena Popova, Дена Попова, Старите дни, списание Беседа, The Fountain Journal

Разказът “Стара двойка” е част от новата книга на Дена Попова “Старите дни”. Той е публикуван и в списание “Sofia Live”: http://www.sofialive.bg/city/drugi-istorii/42-stara-dvojka.html.

Да кажа ли истината на нашите деца, Делфина, ако ме попитат откъде са се появили? Защото, ако са твои деца, мое малко морско конче, те щяха много да приличат на тебе.

Откъде ги взе пък тези, ме попита ти, когато изгасих голямата лампа и светнах малките коледни лампички, преди да те целуна за първи път.

Ти беше смела, Делфина, и искаше да те возя седнала на кормилото на колелото. Облягаше се на раменете ми, а аз намествах брадичката си на извивката над кръста ти, за да виждам пътя. Веднъж стигнахме чак до полето извън града, където под пътя минаваше тръба за напояване на житата. Беше толкова широка и отворена от двете страни, че ти се пъхна и пропълзя по нея до другия край. А после ме накара да дойда и аз. Опитах, но се заклещих. Много широки рамене имам. Ти се засмя. Изпълзях обратно назад, качих се на шосето и пресякох отгоре. Цял ден не престана да повтаряш, че съм страхливец. По дяволите, как да ти обясня, че ако бях страхливец, нямаше въобще да опитам.

Направихме и вино от касис. Преди да го изпием, изядохме цялото джибри. И се напихме от суровото грозде още преди да опитаме виното. Ти ми се закле, че ти се иска да си отвориш винарна някой ден. Сухият въздух би бил благоприятен за лозята и за бронхита ти също. Бях се заредил с ментови бонбони по всички джобове, за да ти дам веднага, когато те хванеше някой пристъп.

– Искам да сме стара двойка, Делфина, тогава не би било никак странно да се приближа и да те целуна. Сещаш ли се откъде е това? От филма със заглавието, което звучи ужасно, преведено на български, „Ритане и Пищене” от Ноа Баумбах. Гледахме го в мазето на онази къща, в която ти се грижеше за котката Анимал през коледната ваканция преди много години. И ти плащаха по десет кинта на ден. А в последния петък, преди да се върнат стопаните, се изви страшна буря и орехът до къщата се разцепи на две и един клон потроши прозорците на вестибюла. Но слава богу Анимал не избяга през счупения прозорец, защото вече беше свикнал с тебе.

И после ти си тръгна, Делфина. Аз те гледах как си събираш нещата и ги пъхаш в куфара. Даже ти помогнах и свалих двата кашона с глупости, които не ти трябваха, до кофата за боклук. Повиках таксито ти и докато го чакахме на верандата, ти беше в зелена пола на маргаритки и трепереше. Накрая се целунахме като стара двойка за довиждане и ти ми каза, че се надяваш, че те разбирам. Аз никога не се бях чувствал така свежо след толкова малко сън.

Радвам се, че те виждам. Пред църквата, в която има поне по една сватба на ден. Знаех си, че ще се засечем тук някой ден. Нека поседим. Виж аз си нося и броеница, за да минава времето ми по-бързо. Представи си, че това са нашите деца, Делфина.

Знаеш ли, смешно е, като си помисля, че, като ни гледат от стълбите сега, сигурно си мислят, че сме едно старо семейство пенсионери, мое малко морско конче. И си мълчим, защото сме си омръзнали.

Advertisement

Джими снежинката и Тихомир

26 Wednesday Nov 2014

Posted by acsthefountain in Дена Попова

≈ Leave a comment

Tags

Dena Popova, Дена Попова, Момичетата от добри семейства, списание Беседа, The Fountain Journal

Разказът “Джими снежинката и Тихомир” е публикуван за пръв път в списание “Беседа”, а по-късно влиза във първата книга на Дена Попова – “Момичетата от добри семейства” (2009 г.)

Дори и през февруари Джими спеше на отворен прозорец и прибрани завеси, за да може да усети кога ще завали сняг. През деня седеше на тигровия фотьойл пред затворения прозорец, със слънчеви очила и хавлиени кърпи в скута. Чакаше с ужас слънчевия лъч, който ще пробие завесата и ще го разтопи. Докторът, който го изписа от болницата миналия месец, му беше казал, че страда от манията на снежния човек – страх да не се разтопи от слънцето и да не изчезне. През декември се събраха близо три седмици, в които не излезе нито веднъж, а когато точно на Бъдни вечер заваля сняг, той забрави за поканата на майка си и прекара цялата нощ седнал на пейката пред блока. На сутринта един от съседите го откри, докато все още спеше, с червен нос и залепен за пейката. Съседът повика лекар и Джими остана в болница за два-три дни. При изписването доктор Деспертов обясни на Джими, че проблемът би трябвало да намалее с пролетта, когато снегът напълно изчезне. И също, че всички маниакалности се лекуват преди всичко със силна воля и пълно отричане. По пътя към вкъщи Джими реши да се прекръсти на Тихомир, за да не му напомня нищо за сне……..ките. Оставаше още малко до пролетта, а и прогнозите по телевизията предвиждаха само още един снеговалеж до края на март, който дори нямало да натрупа сериозно. Тихомир впрегна цялата си воля като бик, който трябва да изоре цяла нива, и беше решен да устои на снега, докато дойде пролетта. Удържаше се дори когато нощем си представяше как снежинките танцуват, въртят се, смеят се, гонят се под уличната лампа до блока.. Прекарваше дните си вкъщи, а единствените, които му идваха на гости, бяха майка му и ранобудният съсед от последния етаж. Само един ден Джими се върна за съвсем кратичко. Някой позвъни на вратата. Тихомир се забави с отварянето, защото беше свикнал гостите му да влизат сами. Когато погледна през шпионката, видя, че върху един голям кашон седеше дребен мустакат мъж. – Извинявам се много за безпокойството, но няма кой да ми помогне да сваля този кашон до долу. Въобще не е тежко, само дето е огромен тоя кашон. Двамата го хванаха и тръгнаха надолу по стълбището. А когато стигнаха долу, Тихомир беше сигурен, че или е празен, или вътре има перца. – А какво има в този кашон? – Ами то е нищо и никаква работа, изкуствен сняг ми поръчаха да направя за една постановка в големия театър. Ей това, дето го гледаш тука, може да затрупа цялата сцена. – Отвори капака и показа снежния пух. Джими дотича веднага в очите на Тихомир и заграби две шепи от снега.  Качи се в асансьора и натисна копчето за последния етаж. Снегът в ръцете му си беше чист стиропор. Джими го напъха в джобовете си и слезе от асансьора. Мина през нещо като капандура и се озова на покрива на блока. Скоро щеше да се стъмни съвсем. Джими отиде до ръба на покрива и започна да пуска снежинките от джобовете си. Падаха почти като истински надолу  –  въртяха се, гонеха се, изгубваха се. Свършиха. Тихомир и Джими се спогледаха.

Това беше, вече изчезна.

Тихомир погледна небето от покрива на блока. Нямаше облаци, а звездите бяха ясни, като през топла лятна нощ. Тихомир започна да брои звездите. Преброи ги всичките, без да пропусне нито една – в 9 вечерта на 26 март звездите над ж.к. „Надежда” бяха 218. Поседя още половин час там горе, повтори броенето. После се прибра и се засмя на нещата, които Джими беше забравил в стаята – очилата, тигровия фотьойл и купата с моркови. Преди да си легне, Тихомир се сети, че на сутринта има контролен преглед при д-р Деспертов. Ще му разкаже, че Джими съвсем е изчезнал, че вече може часове наред да седи навън. Преброи наум до 218 и заспа спокойно.

Нежна е нощта

27 Saturday Oct 2012

Posted by acsthefountain in Зара Ранчева, Нежна е нощта (2012)

≈ Leave a comment

Tags

ACS, American College of Sofia, АКС, Американски колеж в София, Зара Ранчева, списание Беседа, The Fountain Journal

Нежна е нощта
 
Нежна е нощта,
по калдъръмите разцъфват люляци
и нашите сърца туптят в лила,
и гонят се по стихналите улици.
 
Нежна е нощта,
в душите демоните спят,
а в платната бели на страстта
безсънни ветрове свистят.
 
Нежна е нощта,
гнездо от сенки свила в твойте длани,
а като странница опитвам сладостта
и търся път през устните събрани.
 
                          Зара Ранчева, випуск 2014

Свободно падане

27 Saturday Oct 2012

Posted by acsthefountain in Сияна Иванова, Свободно падане (2012)

≈ Leave a comment

Tags

ACS, АКС, Сияна Иванова, списание Беседа, The Fountain Journal

Свободно падане
 
Изтичай недовършените улици.
И когато всички листи са изписани,
разкъсай дните
                            (само не минутите!),
докато безумна и разплакана се скитам.
Тази вечер думите са прости,
а миналото винаги е наше.
Не искам отговори, а въпроси.
Остави ме да крещя без пунктуация,
защото ми омръзна да ме спират
семафорите,
                   вкопчени във релсите.
Остави ме да си мисля, че умирам,
за да не се страхувам да живея
                        в мигове.
 
                              Сияна Иванова, випуск 2013

Не се ли умори да бъдеш пясъчен

27 Saturday Oct 2012

Posted by acsthefountain in Надежда Тричкова, Не се ли умори (2012), uncategorized

≈ Leave a comment

Tags

ACS, АКС, Надежда Тричкова, списание Беседа, The Fountain Journal

Не се ли умори да бъдеш
пясъчен;
да бягаш, да се криеш от
прегръдката на пръстите ми?
 
Понеже аз се уморих да бъда
вятърна;
да те гоня, да смущавам
призраците на съня си.
 
Не се ли умори да бъдеш
пясъчен?
 
Понеже аз… аз се уморих да те
обичам.
                                   Надежда Тричкова, випуск 2012

Яна Николова, Излез!

06 Friday Jul 2012

Posted by acsthefountain in Яна Николова, Излез! (2012)

≈ Leave a comment

Излез!

          Намести се удобно в мен преди известно време. Едно такова мрачно и вкиснато, все недоволно. Утеха ли търсеше, или какво, не знам. Усещах, че нещо не е наред, а и ме глождеше, че и мен ще повреди. Черно, ужасно, не ме оставя една работа да свърша. Все по мен се тътри и ми мрънка, че студено му било, мързяло го, гладно било. Все мрънка и все роптае. Недоволно. Рошаво. Недоспало. Ужасно е, казвам ти. Хванах го аз една неделя и му се карам, викам му:

– Вземи свърши някоя полезна работа. Изчисти, научи си, изкъпи се.

То кърши ръце, мотае се, ръмжи ми, не ще. И все се оправдава, че по-късно всичко щяло да свърши.

Ядосах се, та опитах друго и му заповядах:

– Вън тогава да си играеш с другите деца!

Смути се такова, тъжно му стана, че и това не ще. Насмалко да го съжаля и да го погаля по смотаната апатична главица. Но не би. Запратих го в ъгъла – да циври там, гатанки да си задава и по цял ден да умува над тях. Мързеливо, асоциално, да ти стане гадно да общуваш с него.

И тогава намислих тайна схема. Реших, че е наложително да го прогоня от себе си (че как така ще ми разваля дисциплината!) и започнах да кроя планове. Но как да ги изпълня точно? Да го заведа в гората и да го оставя там ли? Не, то ще се върне при мен, гадината гадна, да ми трови живота. Да го приспя? Не, не, все ще се събуди. И тогава сметнах за по-мъдро да подходя благородно: отсъдих, че най-добре ще да е да го излекувам. Билки-милки, отвари и магии.

Казах му:

– Мила моя болест, ще те излекувам.

И започнахме да си говорим. То – нещастно, аз – злочеста. Обсъждахме проблемите му и от дума на дума стигнахме до извода, че то проблеми няма, проблемът с него е мой, и няма какво да търси при мен. Оправих му дрешките, сгънах ги внимателно, побутнах го и най-нежно заповедно го подканих:

– Излез.

А то въздъхна, измърмори нещо под носа си и почти разкаяно, че толкоз време ми е жужало на главата, прекрачи прага на съзнанието ми. Понякога се случва да го засека да е на почивка у някой познат и ми става смешновато-тъжно, понеже не знам как се справя и дали много му се карат. Но ако се случи да ви навести, не го гълчете много, то от дума разбира и кажеш ли му „Излез”, вече си е тръгнало.

 

                                                                                 Яна Николова, 10

Categories

  • archive
    • archive 2009
    • archive 2010
    • archive 2011
    • archive 2012
    • archive 2013
    • archive 2014
    • archive 2015
    • archive 2016
    • archive 2017
  • awards
    • cover design awards
    • literary awards
  • competitions
  • events
  • gallery
    • ART FEST 2011
    • ART FEST 2014
    • Award Ceremony (winter 2012)
    • Poetiki Festival (2012)
  • selected texts
    • Дена Попова
    • Зара Ранчева, Нежна е нощта (2012)
    • Надежда Тричкова, Не се ли умори (2012)
    • Сияна Иванова, Свободно падане (2012)
    • Яна Николова, Излез! (2012)
  • team
    • Теам 2015-2016
    • history
    • Team 2017-2018
  • THE FORMER FOUNTAINEERS TODAY
  • the new issue
  • translation awards
  • uncategorized

Meta

  • Register
  • Log in
  • Entries feed
  • Comments feed
  • WordPress.com

Create a free website or blog at WordPress.com.

Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here: Cookie Policy
  • Follow Following
    • Journal of Literature and Culture of the ACS
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • Journal of Literature and Culture of the ACS
    • Customize
    • Follow Following
    • Sign up
    • Log in
    • Report this content
    • View site in Reader
    • Manage subscriptions
    • Collapse this bar