Разказът “Стара двойка” е част от новата книга на Дена Попова “Старите дни”. Той е публикуван и в списание “Sofia Live”: http://www.sofialive.bg/city/drugi-istorii/42-stara-dvojka.html.
Да кажа ли истината на нашите деца, Делфина, ако ме попитат откъде са се появили? Защото, ако са твои деца, мое малко морско конче, те щяха много да приличат на тебе.
Откъде ги взе пък тези, ме попита ти, когато изгасих голямата лампа и светнах малките коледни лампички, преди да те целуна за първи път.
Ти беше смела, Делфина, и искаше да те возя седнала на кормилото на колелото. Облягаше се на раменете ми, а аз намествах брадичката си на извивката над кръста ти, за да виждам пътя. Веднъж стигнахме чак до полето извън града, където под пътя минаваше тръба за напояване на житата. Беше толкова широка и отворена от двете страни, че ти се пъхна и пропълзя по нея до другия край. А после ме накара да дойда и аз. Опитах, но се заклещих. Много широки рамене имам. Ти се засмя. Изпълзях обратно назад, качих се на шосето и пресякох отгоре. Цял ден не престана да повтаряш, че съм страхливец. По дяволите, как да ти обясня, че ако бях страхливец, нямаше въобще да опитам.
Направихме и вино от касис. Преди да го изпием, изядохме цялото джибри. И се напихме от суровото грозде още преди да опитаме виното. Ти ми се закле, че ти се иска да си отвориш винарна някой ден. Сухият въздух би бил благоприятен за лозята и за бронхита ти също. Бях се заредил с ментови бонбони по всички джобове, за да ти дам веднага, когато те хванеше някой пристъп.
– Искам да сме стара двойка, Делфина, тогава не би било никак странно да се приближа и да те целуна. Сещаш ли се откъде е това? От филма със заглавието, което звучи ужасно, преведено на български, „Ритане и Пищене” от Ноа Баумбах. Гледахме го в мазето на онази къща, в която ти се грижеше за котката Анимал през коледната ваканция преди много години. И ти плащаха по десет кинта на ден. А в последния петък, преди да се върнат стопаните, се изви страшна буря и орехът до къщата се разцепи на две и един клон потроши прозорците на вестибюла. Но слава богу Анимал не избяга през счупения прозорец, защото вече беше свикнал с тебе.
И после ти си тръгна, Делфина. Аз те гледах как си събираш нещата и ги пъхаш в куфара. Даже ти помогнах и свалих двата кашона с глупости, които не ти трябваха, до кофата за боклук. Повиках таксито ти и докато го чакахме на верандата, ти беше в зелена пола на маргаритки и трепереше. Накрая се целунахме като стара двойка за довиждане и ти ми каза, че се надяваш, че те разбирам. Аз никога не се бях чувствал така свежо след толкова малко сън.
Радвам се, че те виждам. Пред църквата, в която има поне по една сватба на ден. Знаех си, че ще се засечем тук някой ден. Нека поседим. Виж аз си нося и броеница, за да минава времето ми по-бързо. Представи си, че това са нашите деца, Делфина.
Знаеш ли, смешно е, като си помисля, че, като ни гледат от стълбите сега, сигурно си мислят, че сме едно старо семейство пенсионери, мое малко морско конче. И си мълчим, защото сме си омръзнали.
