Сияна Иванова, Свободно падане (2012) | Journal of Literature and Culture of the ACS

Tags

Свободно падане

Изтичай недовършените улици.

И когато всички листи са изписани,

разкъсай дните

(само не минутите!),

докато безумна и разплакана се скитам.

Тази вечер думите са прости,

а миналото винаги е наше.

Не искам отговори, а въпроси.

Остави ме да крещя без пунктуация,

защото ми омръзна да ме спират

семафорите,

вкопчени във релсите.

Остави ме да си мисля, че умирам,

за да не се страхувам да живея

в мигове.

Сияна Иванова, випуск 2013