Свободно падане
Изтичай недовършените улици.
И когато всички листи са изписани,
разкъсай дните
(само не минутите!),
докато безумна и разплакана се скитам.
Тази вечер думите са прости,
а миналото винаги е наше.
Не искам отговори, а въпроси.
Остави ме да крещя без пунктуация,
защото ми омръзна да ме спират
семафорите,
вкопчени във релсите.
Остави ме да си мисля, че умирам,
за да не се страхувам да живея
в мигове.
Сияна Иванова, випуск 2013
Advertisements
