Сп. “Беседа”, бр. 50, 2020 г.
The Fountain Journal, N 50, 2020

29 Monday Jun 2020
Posted uncategorized
in05 Sunday Jun 2016
Posted events
inHere are some precious moments from the traditional Literary Reading, organized by The Fountain. Dear authors, artists and fans of our journal, we would like to thank you for the wonderful literary feast on Saturday!
Minutes before the event.
The reading was held at its traditional place – Dafina Garden.
The opening words by Ms Roumyana Rangelova, BLL Department chair, advisor of The Fountain Journal and the Creative Writing Elective.
Ms Roumyana Rangelova presented Mailyn Lazarova – one of the new discoveries of our Journal.
Mariya-Nikol Stoykova – President of the Fountain Club, and some of the authors of the Fountain.
Nevena Stoyanova, one of the very talanted authors of the Fountain.
And the wonderful audience.
Venezia Georgieva – the Winner in the Annual Translation Competition and designer of the cover of the new issue.
David Davidov – Second Place in the Annual Translation Competition.
Jordan Georgiev – one of the new discoveries of the Fountain, reading his short story “Портфейлът”.
Aleks Zidarova and her artistic performance of “Недостатъчно”.
Kristiya Navushtanova – one of our precious discoveries
One of our appreciated authors – Niya Russeva
Anita Racheva with “The House with the Butterflies
And lots of applauses…
20 Friday Nov 2015
Posted Теам 2015-2016
in03 Wednesday Dec 2014
Tags
American College of Sofia, Американски колеж в София, Костадина Начева, Kostadina Nacheva, списание Беседа, The Fountain Journal
Костадина Начева, випуск 2004, е един от най-активните членове на екипа на списание „Беседа“. Присъединяването ѝ към клуба е решаващо за много последвали промени: тя първа предложи и най-важното – приложи един по-професионален подход към графичното оформление на списанието. Нейна е заслугата учениците напълно сами да работят с професионални програми за предпечатна подготовка и да изградят сами една по-зряла визия на книжното тяло, независимо от трудностите и огромното време, което поглъща тази работа. Тя изготви също и логото на клуба и списанието, което е неотменно на кориците и страниците ни от 2004 г. насам. Костадина е и изключително интересен творец на словото и баграта – страсти, развихрени още на страниците на „Беседа“ в колежанските години и които се оказват определящи за нейната реализация днес, 10 години след завършването ѝ и раздялата с „Беседа“. С участието си в „Беседа“ Косето показа на всички как отдадеността към работата и каузата води до високите модели на професионализма.
А ето и какво споделя самата тя за опита си в „Беседа” и развитието си след това:
„Беседа“ беше една от любимите ми извънкласни дейности в колежа, тъй като съчетаваше две от най-приятните ми занимания – рисуването и четенето. За мен беше изключително интересно предизвикателство да разработя нова визия за списанието – лого, формат, дизайн, илюстрации. Успявах да се изявя както като графичен дизайнер и илюстратор, а понякога и като писател. През 2003 г. спечелих второ място в литературния конкурс на „Беседа“ на тема „Нощна лампа“ и наградата за ученическа муза в конкурса за кратка проза „Мечти по лято“ на електронното списание LiterNet. През 2004 г. бях един от двамата наградени в конкурса за литературен превод на Американския колеж.
След като завърших колежa през 2004 г. с наградата на катедрата по изкуство, продължих да се занимавам с рисуване и писане, доколкото можех. Бакалавърската си степен завърших в Colby College (щата Мейн, САЩ) със странната за повечето хора комбинация от главна специалност „Икономика и математика” и допълнителна „малка специалност“ (minor) „Изкуство”. Именно в „Колби” успях да поработя по-професионално върху уменията си в областта на изкуството и развих свой собствен почерк в живописта, който е типичен за мен и до днес. Харесва ми да правя абстрактни картини, които да въздействат със съчетанието си от цветове, да позволяват на зрителя да ги свързва със свои субективни усещания, спомени и пейзажи. По този начин всяка картина става многозначна и едновременно с това лична за всекиго, който я наблюдава.
След завършването си се върнах в България с предложение за работа в банковия сектор, но след година и половина вече знаех, че имам нужда да работя в сфера, която позволява да използвам и креативните си умения. Така попаднах в света на рекламата, където прекарах повече от четири забързани, заети, но и много интересни години. През последните две от тях успях, макар и трудно, да съчетая работата с магистратура по бизнес администрация с маркетинг фокус от българския клон на City University of Seattle, а малко след завършването ѝ започнах работа като специалист по маркетинг във фармацевтична компания. Продължавам да рисувам и имам онлайн магазин във водещ американски уебсайт за изкуство и занаяти, като за година и половина продадох дванадесет картини и изпълних две големи поръчкови платна за клиенти на известни арт консултанти в Балтимор, САЩ.
С писане, за жалост, не се занимавам толкова често, колкото ми се иска. Водя личен блог на английски за изкуство, дизайн, пътувания и фотография, но най-често имам възможност да пиша за работата си – от радио спотове до статии за събития.”
Няколко интересни линка:
Към блога на Костадина – http://kosebose-nest.blogspot.com/
Към нейния интернет магазин – http://www.etsy.com/shop/kosebose
А тук можете да прочетете наградения ѝ разказ в конкурса на LiterNet – http://liternet.bg/publish7/knacheva/index.html
26 Wednesday Nov 2014
Posted Дена Попова
inРазказът “Стара двойка” е част от новата книга на Дена Попова “Старите дни”. Той е публикуван и в списание “Sofia Live”: http://www.sofialive.bg/city/drugi-istorii/42-stara-dvojka.html.
Да кажа ли истината на нашите деца, Делфина, ако ме попитат откъде са се появили? Защото, ако са твои деца, мое малко морско конче, те щяха много да приличат на тебе.
Откъде ги взе пък тези, ме попита ти, когато изгасих голямата лампа и светнах малките коледни лампички, преди да те целуна за първи път.
Ти беше смела, Делфина, и искаше да те возя седнала на кормилото на колелото. Облягаше се на раменете ми, а аз намествах брадичката си на извивката над кръста ти, за да виждам пътя. Веднъж стигнахме чак до полето извън града, където под пътя минаваше тръба за напояване на житата. Беше толкова широка и отворена от двете страни, че ти се пъхна и пропълзя по нея до другия край. А после ме накара да дойда и аз. Опитах, но се заклещих. Много широки рамене имам. Ти се засмя. Изпълзях обратно назад, качих се на шосето и пресякох отгоре. Цял ден не престана да повтаряш, че съм страхливец. По дяволите, как да ти обясня, че ако бях страхливец, нямаше въобще да опитам.
Направихме и вино от касис. Преди да го изпием, изядохме цялото джибри. И се напихме от суровото грозде още преди да опитаме виното. Ти ми се закле, че ти се иска да си отвориш винарна някой ден. Сухият въздух би бил благоприятен за лозята и за бронхита ти също. Бях се заредил с ментови бонбони по всички джобове, за да ти дам веднага, когато те хванеше някой пристъп.
– Искам да сме стара двойка, Делфина, тогава не би било никак странно да се приближа и да те целуна. Сещаш ли се откъде е това? От филма със заглавието, което звучи ужасно, преведено на български, „Ритане и Пищене” от Ноа Баумбах. Гледахме го в мазето на онази къща, в която ти се грижеше за котката Анимал през коледната ваканция преди много години. И ти плащаха по десет кинта на ден. А в последния петък, преди да се върнат стопаните, се изви страшна буря и орехът до къщата се разцепи на две и един клон потроши прозорците на вестибюла. Но слава богу Анимал не избяга през счупения прозорец, защото вече беше свикнал с тебе.
И после ти си тръгна, Делфина. Аз те гледах как си събираш нещата и ги пъхаш в куфара. Даже ти помогнах и свалих двата кашона с глупости, които не ти трябваха, до кофата за боклук. Повиках таксито ти и докато го чакахме на верандата, ти беше в зелена пола на маргаритки и трепереше. Накрая се целунахме като стара двойка за довиждане и ти ми каза, че се надяваш, че те разбирам. Аз никога не се бях чувствал така свежо след толкова малко сън.
Радвам се, че те виждам. Пред църквата, в която има поне по една сватба на ден. Знаех си, че ще се засечем тук някой ден. Нека поседим. Виж аз си нося и броеница, за да минава времето ми по-бързо. Представи си, че това са нашите деца, Делфина.
Знаеш ли, смешно е, като си помисля, че, като ни гледат от стълбите сега, сигурно си мислят, че сме едно старо семейство пенсионери, мое малко морско конче. И си мълчим, защото сме си омръзнали.
26 Wednesday Nov 2014
Posted Дена Попова
inРазказът “Джими снежинката и Тихомир” е публикуван за пръв път в списание “Беседа”, а по-късно влиза във първата книга на Дена Попова – “Момичетата от добри семейства” (2009 г.)
Дори и през февруари Джими спеше на отворен прозорец и прибрани завеси, за да може да усети кога ще завали сняг. През деня седеше на тигровия фотьойл пред затворения прозорец, със слънчеви очила и хавлиени кърпи в скута. Чакаше с ужас слънчевия лъч, който ще пробие завесата и ще го разтопи. Докторът, който го изписа от болницата миналия месец, му беше казал, че страда от манията на снежния човек – страх да не се разтопи от слънцето и да не изчезне. През декември се събраха близо три седмици, в които не излезе нито веднъж, а когато точно на Бъдни вечер заваля сняг, той забрави за поканата на майка си и прекара цялата нощ седнал на пейката пред блока. На сутринта един от съседите го откри, докато все още спеше, с червен нос и залепен за пейката. Съседът повика лекар и Джими остана в болница за два-три дни. При изписването доктор Деспертов обясни на Джими, че проблемът би трябвало да намалее с пролетта, когато снегът напълно изчезне. И също, че всички маниакалности се лекуват преди всичко със силна воля и пълно отричане. По пътя към вкъщи Джими реши да се прекръсти на Тихомир, за да не му напомня нищо за сне……..ките. Оставаше още малко до пролетта, а и прогнозите по телевизията предвиждаха само още един снеговалеж до края на март, който дори нямало да натрупа сериозно. Тихомир впрегна цялата си воля като бик, който трябва да изоре цяла нива, и беше решен да устои на снега, докато дойде пролетта. Удържаше се дори когато нощем си представяше как снежинките танцуват, въртят се, смеят се, гонят се под уличната лампа до блока.. Прекарваше дните си вкъщи, а единствените, които му идваха на гости, бяха майка му и ранобудният съсед от последния етаж. Само един ден Джими се върна за съвсем кратичко. Някой позвъни на вратата. Тихомир се забави с отварянето, защото беше свикнал гостите му да влизат сами. Когато погледна през шпионката, видя, че върху един голям кашон седеше дребен мустакат мъж. – Извинявам се много за безпокойството, но няма кой да ми помогне да сваля този кашон до долу. Въобще не е тежко, само дето е огромен тоя кашон. Двамата го хванаха и тръгнаха надолу по стълбището. А когато стигнаха долу, Тихомир беше сигурен, че или е празен, или вътре има перца. – А какво има в този кашон? – Ами то е нищо и никаква работа, изкуствен сняг ми поръчаха да направя за една постановка в големия театър. Ей това, дето го гледаш тука, може да затрупа цялата сцена. – Отвори капака и показа снежния пух. Джими дотича веднага в очите на Тихомир и заграби две шепи от снега. Качи се в асансьора и натисна копчето за последния етаж. Снегът в ръцете му си беше чист стиропор. Джими го напъха в джобовете си и слезе от асансьора. Мина през нещо като капандура и се озова на покрива на блока. Скоро щеше да се стъмни съвсем. Джими отиде до ръба на покрива и започна да пуска снежинките от джобовете си. Падаха почти като истински надолу – въртяха се, гонеха се, изгубваха се. Свършиха. Тихомир и Джими се спогледаха.
Това беше, вече изчезна.
Тихомир погледна небето от покрива на блока. Нямаше облаци, а звездите бяха ясни, като през топла лятна нощ. Тихомир започна да брои звездите. Преброи ги всичките, без да пропусне нито една – в 9 вечерта на 26 март звездите над ж.к. „Надежда” бяха 218. Поседя още половин час там горе, повтори броенето. После се прибра и се засмя на нещата, които Джими беше забравил в стаята – очилата, тигровия фотьойл и купата с моркови. Преди да си легне, Тихомир се сети, че на сутринта има контролен преглед при д-р Деспертов. Ще му разкаже, че Джими съвсем е изчезнал, че вече може часове наред да седи навън. Преброи наум до 218 и заспа спокойно.
19 Wednesday Nov 2014
Tags
ACS, American College of Sofia, Dena Popova, АКС, Американски колеж в София, Дена Попова, списание Беседа, The Fountain Journal
В нашата нова рубрика „Някогашните беседци днес” ви представяме Дена Попова. Дена завършва Американския колеж през 2006 г., а началото на нейната литературна кариера е до голяма степен свързано и със списание „Беседа”, където тя е част от редакционния екип и публикува свои текстове. През май 2005 г. печели Първа награда за проза в националния конкурс „Петя Дубарова”.
Дена завършва политология и кинознание в университета „Уитман” (Вашингтон). Тя е един от основателите на списание “Quarterlife” и част от редакционния екип на списание “Blue Moon”, наградено от Колумбийския университет за най-добро университетско литературно списание.
През 2008 г. Дена е един от участниците в първия Семинар по творческо писане, Созопол, организиран от фондация “Елизабет Костова”. Авторка е на сценарии за късометражни филми – „И накрая заваля” и „Черешовият Едип”, с който печели конкурса на Nisi Masa (European Network for Young Cinema). Първата си книга с разкази, фотографии и стихотворения – „Момичетата от добри семейства” (изд. „Сиела”), публикува през 2009 г., а най-новата ѝ книга, излязла през 2013 г., е „Старите дни” (изд. „Хермес”)
Тук можете да видите нейно интервю за БНТ, в което разказва за последната си книга и споделя малко за своя прекрасен опит в „Беседа’: http://bnt.bg/part-of-show/premiera-na-starite-dni-kniga-s-razkazi-na-mladata-pisatelka-dena-popova-2
А тук можете да видите различните проекти, в които е участвала: http://ciela.bg/persons/person/dena-popova/432
11 Wednesday Dec 2013
Posted uncategorized
inWe are proud to announce the names of the winners in our Literary Competition, Winter 2013:
First Place:
Затварям си едното око, Яна Николова, 12
My Other World, Лора Тодорова, 9
Second Place:
Сън за (не)щастие, Зара Ранчева, 12
Third Place:
Не е лесно да си син на краля, Никола Ненков, 9
Истината за истината, Виолета Иванова, 9
Additional information about the Award Ceremony will follow.
15 Saturday Jun 2013
Posted events
inЛитературно четене в градината на Дафина
За трета поредна година сп. „Беседа” организира Литературно четене в рамките на Артфест. Беше представен новият летен брой 2013 – „Прахът на времето”. Събитието беше открито от г-жа Румяна Рангелова, която сподели ценни размисли за значението на литературата и писането. Тя припомни поговорката: „Клати ли се земята, дръж се за небето.”
В ролята на водеща се включи Аделина Иванова от 10. клас, вицепрезидент на списанието. Тя представи авторите, които взеха участие в четенето – Антония Георгиева, Катрин Крем, Аделина Иванова, Елена Ангелова, Зара Ранчева, Иоана Петрова, Ралица Найденова, Силвия Чернева, Тони Кунчев, Яна Николова. Литературното четене тази година предизвика огромен интерес сред посетителите на фестивала – ученици, учители, родители, гости от всички възрасти, завършили колежани, както и бивши беседци.Фестивалът на изкуствата беше изключително важно и вълнуващо събитие за целия екип на „Беседа” – ученици и учители, защото представихме продукта на един дълъг и напрегнат период на усърдна работа. Новият летен брой, съдържащ 100 страници, е пълен с ценни текстове – проза и поезия, писана от нашите ученици, интервю със Силвия Томова, представяне на книгата на Мирослав Пенков „На Изток от Запада”, интерпретативни съчинения, илюстрации, наградените текстове в Състезанието за кратък разказ между Американския колеж и Англо-Американското училище, както и текстовете на победителите в Литературния конкурс на сп. „Беседа” 2013 – Галена Сардамова от 9. клас (I място), Ралица Найденова от 10. клас (II място) и Калина Йорданова от 9. клас (III място).
Много от посетителите на фестивала се спираха пред щанда на „Беседа”, където можеха да си купят нови и стари броеве на списанието. С това те подкрепиха финансово следващия зимен брой 2013. Събраните от продажбите пари ще покрият половината от разходите.
Благодарни сме на РУА (Родителско-учителската асоциация) за финансовото съдействие, на PR отдела на Американския колеж за логистичната подкрепа, на експертите от Военното издателство за тяхната професионална помощ, на г-жа Диана Нешева за постоянното й сътрудничество, избирането и редактирането на английските текстове, на г-н Джулиан Френд за любезното съдействие, на всички колеги, които изпратиха текстове и илюстрации на ученици, както и на всички наши колеги от Департамента по български език и литература за активната им подкрепа.
Literary Reading 2013 in Dafina Garden
For the third year The Fountain Journal of Literature and Culture organized Literature Reading in the frame of the Arts Fest. The new summer issue 2013 – “The Dust of Time”, summer 2013, was officially presented. The event was opened by Ms Roumyana Rangelova, who shared meaningful thoughts about the value of literature and writing. She reminded us the saying: “When you feel the ground trembling under your feet, hold onto the sky.”
The moderator of the event was the vice-president of the journal Adelina Ivanova from 10th grade. She presented the authors who took part in the reading – Antonia Georgieva, Katrin Krem, Adelina Ivanova, Elena Angelova, Zara Rancheva, Ioana Petrova, Ralitsa Naydenova, Silvia Cherneva, Tony Kunchev, Yana Nikolova. The Literary Reading caused great interest among the visitors of the festival – students, teachers, parents, guests of all ages, College alumni, and former members of the journal.
The Arts Fest was a very important and exiting event for the whole team of the Fountain – students and advisors, because we presented the product of a long and strenuous period of hard work. The new summer issue, containing 100 pages, is full with valuable texts – pieces of prose and poetry, written by our students, an interview with the writer Silvia Tomova, a review of Miroslav Penkov’s book “East of the West”, literary essays, the awarded texts in the Short Story Contest between the American College of Sofia and the Anglo-American School, and of course, the winners in The Fountain Literary Competition 2013: Galena Sardamova from 9th grade (I place), Ralitsa Naydenova from 10th grade (II place), Kalina Yordanova from 9th grade (III place).
Many visitors stopped in front of The Fountain stand where they could buy new and old issues. Thus they supported financially the next winter edition 2013. The money collected from the sale will cover half of the costs.
We are thankful to the PTA (Parent Teacher Association) for the financial help, the PR Office for the logistic support, the experts of the Military Publishing House for their professional assistance, Ms Diana Nesheva for her constant support, the selection and editing of English texts, Mr Jullian Friend for his kind help, the colleagues who sent us students texts or illustrations, and to our colleagues from the Bulgarian Language and Literature department for their active support.
09 Sunday Jun 2013
Posted uncategorized
inTags
American College, Американски колеж, Беседа, списание Беседа, The Fountain, The Fountain Journal
The Fountain is extremely happy to announce the names of the winners in the Literary Competition, summer 2013:
First place: Black and White, Galena Sardamova, 9th grade
Second place: Детският паркет, Ралица Найденова, 10th grade
Third place: The Timelady, Kalina Yordanova, 9th grade
Incentive award: Времето: буря от прах, Катрин Андреева, 10th grade